C C C C A+ A A- X

Правна рамка за медиацията

 

КАКВО Е МЕДИАЦИЯТА?


Лесен и достъпен способ за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното производство или извън него. Води се от МЕДИАТОР – трето неутрално лице, имащо за цел да подпомага спорещите страни за постигане на оптималното разрешаване на спорните въпроси.


КАК НИ ПОМАГА?


Решавате сами – осъзнават се интересите, страните се договарят за съдържанието на спогодбата, а съдията, след като провери нейната законосъобразност, я одобрява.

 

Спестявате средства – при постигната спогодба се връща половината от внесената държавна такса (по брачни дела таксата е фиксирана и не се връща).

 

Печелите време – бързо и съобразено с Вас насрочване на срещите, бързо и цялостно разрешаване на спора, бързо и ефективно изпълнение на споразумението.

 

Получавате поверителност – в процедурата участват само медиаторът, страните и одобрени от тях лица. Информацията, получена по време на срещите, е конфиденциална и не може да бъде разгласявана освен с изричното съгласие на страните.

 

Подобрявате комуникацията – обръща се внимание на емоционалната страна на спора.

 

Възстановявате отношенията – създава се основа за бъдещи взаимоотношения.

 

Постигате устойчивост – спогодбата, постигната в резултат на свободен избор, се спазва и изпълнява.


МЕДИАЦИЯТА ПОДПОМАГА СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС


Участието в процедурата по медиация е напълно доброволно. Затова всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата по медиация.

 

КОЙ МОЖЕ ДА УЧАСТВА?


В медиацията може да участва всяко пълнолетно и дееспособно лице.

 

МОГА ЛИ ДА ПОЛЗВАМ АДВОКАТ?


Медиаторът не може да извършва юридическа или друга експертна консултация по време на медиацията. Адвокатите могат да участват в процедурата по медиация и страните да се съветват с тях по всяко време.

 

 

НЯКОИ НЕТОЧНИ РАЗБИРАНИЯ ЗА МЕДИАЦИЯТА

 

1. Медиацията няма смисъл, защото страните са се опитали да се спогодят, но са много далеч от спогодба - в медиацията страните получават възможност да:

 

·         посочат различията си по време на преговорите;

·         медиаторът е обучен да разбере защо съществуват различия и да помогне на страните да погледнат над „пазарлъка”, за да установят съществените си интереси и открият добрите решения;

·         в лични отделни срещи медиаторът ще спечели доверието, което страните нямат един към друг, за да получи реална представа за условията, при които биха се споразумели;

·         много често идеите, предлагани от едната страна, се обезценяват от другата, а медиаторът е неутрален и страните ще възприемат по-лесно неговите идеи;

·         медиаторът ще се противопостави на личните пререкания;

·         медиаторът може да помогне да се определи дали наистина съществуват конкретни правни или фактически въпроси, които трябва да бъдат изяснени, за да бъдат преговорите ползотворни.

 

2. Истинската цел на медиацията е да се окаже натиск върху страните за постигане на споразумение - това не е така:

 

·         целта на съда в предлагането на медиация е да бъде полезен, а не да притиска някого да достигне до споразумение;

·         процедура за оплаквания, етични правила за поведение на медиаторите, събиране на информация за проведената медиация - знание на медиаторите за първите три;

·         това е по-лека и по-неформална процедура, чрез която спорът може да се разреши по-бързо, с по-малко разходи, или по по-удовлетворяващ за страните начин;

·         адвокатите/страните могат да изберат медиатор, на когото да се доверят;

·         процедурата разрешава адвокатите/страните да се оттеглят от медиацията, ако след като са започнали използването й, стигнат до заключението, че по-нататъшното й използване не би било продуктивно.

 

3. "Ние не сме готови, използването на медиация сега би било преждевременно“ - дали това е така:

 

·         чрез медиацията ще научите повече за същината на спора, а доброто познаване на делото от адвокатите ще им даде възможност да генерират достатъчно идеи за доброволното разрешаване на спора;

·         чрез медиацията е възможно адвокатите/страните да получат със съгласието на другата страна информация от нея, за чието събиране обикновено е необходима намесата на съда;

·         чрез добрата комуникация в медиацията страните ще могат да разберат по-добре за какво точно спорят и съответно да насочат усилията си за събиране на доказателства само по спорните обстоятелства;

·         чрез медиацията адвокатите/страните могат да установят какви са основните пречки за постигане на спогодба.

 

4. Медиацията ще забави разглеждането на делото - това не е така:

 

·          никой не бива „наказван” за не постигане на спогодба чрез определяне на късна дата за съдебно заседание;

·         съдията веднага определя дата за следващо съдебно заседание, която да отговаря на нормалния му график.

 

5. Използването на медиацията ще е загуба на време и пари, защото няма да се постигне спогодба:

 

·         няма загуба на време – медиацията продължава по-кратко от делото; медиацията не спира производството по делото;

·         няма загуба на пари – медиацията в ЦСМ е напълно безплатна, но дори цената на медиацията извън ЦСМ не е висока;

·         при евентуална спогодба, се възстановява половината от внесената по делото държавна такса.

 

6. Емоциите са големи

 

·         медиацията се е доказала като изключително успешна в случаи, включващи силни емоции, като тя дава възможност всяка от страните да изрази своя гняв;

·         медиаторът създава конструктивна и сигурна обстановка за това.

 

7. Всяка страна, прилагайки закона към случая, е убедена, че ще спечели:

 

·         понякога фактори, извън закона, определят какво е най-добре за определена страна и медиацията може да ви помогне да научите за тях;

·         правораздаването е социален процес, който е трудно предвидим, винаги може да има още нещо, което адвокатите/страните биха могли да научат за спора и гледната точка на другата страна.

 

8. Понякога страните се опасяват, че, ако се съгласят на медиация, другата страна по делото ще мисли, че са нетърпеливи да разрешат спора си и им липсва увереност

 

·         точно обратното – да поемеш отговорност за разрешаване на собствените си проблеми, вместо да ги оставяш в ръцете на някой друг, е признак на сила.

 

9.  Делото включва неразрешен и важен въпрос за обществото и разрешаването му следва да стане чрез съдебно решение, което да бъде публично огласено

 

·         тогава наистина е по-добре спорът да бъде разрешен по съдебен ред.

 

 

ЦЕНТРАЛИЗИРАН ЕЛЕКТРОНЕН ПОРТАЛ ЗА МЕДИАЦИЯ

КЪМ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемам Отказ Повече информация