Правна рамка за медиацията

 

КАКВО Е МЕДИАЦИЯТА?

Лесен и достъпен способ за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното производство или извън него. Води се от МЕДИАТОР – трето неутрално лице, имащо за цел да подпомага спорещите страни за постигане на оптималното разрешаване на спорните въпроси.

КАК НИ ПОМАГА?

Решавате сами – осъзнават се интересите, страните се договарят за съдържанието на спогодбата, а съдията, след като провери нейната законосъобразност, я одобрява.

 

Спестявате средства – при постигната спогодба се връща половината от внесената държавна такса (по брачни дела таксата е фиксирана и не се връща).

 

Печелите време – бързо и съобразено с Вас насрочване на срещите, бързо и цялостно разрешаване на спора, бързо и ефективно изпълнение на споразумението.

 

Получавате поверителност – в процедурата участват само медиаторът, страните и одобрени от тях лица. Информацията, получена по време на срещите, е конфиденциална и не може да бъде разгласявана освен с изричното съгласие на страните.

 

Подобрявате комуникацията – обръща се внимание на емоционалната страна на спора.

 

Възстановявате отношенията – създава се основа за бъдещи взаимоотношения.

 

Постигате устойчивост – спогодбата, постигната в резултат на свободен избор, се спазва и изпълнява.

МЕДИАЦИЯТА ПОДПОМАГА СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС

Участието в процедурата по медиация е напълно доброволно. Затова всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата по медиация.

 

КОЙ МОЖЕ ДА УЧАСТВА?

В медиацията може да участва всяко пълнолетно и дееспособно лице.

 

МОГА ЛИ ДА ПОЛЗВАМ АДВОКАТ?

Медиаторът не може да извършва юридическа или друга експертна консултация по време на медиацията. Адвокатите могат да участват в процедурата по медиация и страните да се съветват с тях по всяко време.

 

 

НЯКОИ НЕТОЧНИ РАЗБИРАНИЯ ЗА МЕДИАЦИЯТА

 

1. Медиацията няма смисъл, защото страните са се опитали да се спогодят, но са много далеч от спогодба - в медиацията страните получават възможност да:

 

·         посочат различията си по време на преговорите;

·         медиаторът е обучен да разбере защо съществуват различия и да помогне на страните да погледнат над „пазарлъка”, за да установят съществените си интереси и открият добрите решения;

·         в лични отделни срещи медиаторът ще спечели доверието, което страните нямат един към друг, за да получи реална представа за условията, при които биха се споразумели;

·         много често идеите, предлагани от едната страна, се обезценяват от другата, а медиаторът е неутрален и страните ще възприемат по-лесно неговите идеи;

·         медиаторът ще се противопостави на личните пререкания;

·         медиаторът може да помогне да се определи дали наистина съществуват конкретни правни или фактически въпроси, които трябва да бъдат изяснени, за да бъдат преговорите ползотворни.

 

2. Истинската цел на медиацията е да се окаже натиск върху страните за постигане на споразумение - това не е така:

 

·         целта на съда в предлагането на медиация е да бъде полезен, а не да притиска някого да достигне до споразумение;

·         процедура за оплаквания, етични правила за поведение на медиаторите, събиране на информация за проведената медиация - знание на медиаторите за първите три;

·         това е по-лека и по-неформална процедура, чрез която спорът може да се разреши по-бързо, с по-малко разходи, или по по-удовлетворяващ за страните начин;

·         адвокатите/страните могат да изберат медиатор, на когото да се доверят;

·         процедурата разрешава адвокатите/страните да се оттеглят от медиацията, ако след като са започнали използването й, стигнат до заключението, че по-нататъшното й използване не би било продуктивно.

 

3. "Ние не сме готови, използването на медиация сега би било преждевременно“ - дали това е така:

 

·         чрез медиацията ще научите повече за същината на спора, а доброто познаване на делото от адвокатите ще им даде възможност да генерират достатъчно идеи за доброволното разрешаване на спора;

·         чрез медиацията е възможно адвокатите/страните да получат със съгласието на другата страна информация от нея, за чието събиране обикновено е необходима намесата на съда;

·         чрез добрата комуникация в медиацията страните ще могат да разберат по-добре за какво точно спорят и съответно да насочат усилията си за събиране на доказателства само по спорните обстоятелства;

·         чрез медиацията адвокатите/страните могат да установят какви са основните пречки за постигане на спогодба.

 

4. Медиацията ще забави разглеждането на делото - това не е така:

 

·          никой не бива „наказван” за не постигане на спогодба чрез определяне на късна дата за съдебно заседание;

·         съдията веднага определя дата за следващо съдебно заседание, която да отговаря на нормалния му график.

 

5. Използването на медиацията ще е загуба на време и пари, защото няма да се постигне спогодба:

 

·         няма загуба на време – медиацията продължава по-кратко от делото; медиацията не спира производството по делото;

·         няма загуба на пари – медиацията в ЦСМ е напълно безплатна, но дори цената на медиацията извън ЦСМ не е висока;

·         при евентуална спогодба, се възстановява половината от внесената по делото държавна такса.

 

6. Емоциите са големи

 

·         медиацията се е доказала като изключително успешна в случаи, включващи силни емоции, като тя дава възможност всяка от страните да изрази своя гняв;

·         медиаторът създава конструктивна и сигурна обстановка за това.

 

7. Всяка страна, прилагайки закона към случая, е убедена, че ще спечели:

 

·         понякога фактори, извън закона, определят какво е най-добре за определена страна и медиацията може да ви помогне да научите за тях;

·         правораздаването е социален процес, който е трудно предвидим, винаги може да има още нещо, което адвокатите/страните биха могли да научат за спора и гледната точка на другата страна.

 

8. Понякога страните се опасяват, че, ако се съгласят на медиация, другата страна по делото ще мисли, че са нетърпеливи да разрешат спора си и им липсва увереност

 

·         точно обратното – да поемеш отговорност за разрешаване на собствените си проблеми, вместо да ги оставяш в ръцете на някой друг, е признак на сила.

 

9.  Делото включва неразрешен и важен въпрос за обществото и разрешаването му следва да стане чрез съдебно решение, което да бъде публично огласено

 

·         тогава наистина е по-добре спорът да бъде разрешен по съдебен ред.

 

 

ЦЕНТРАЛИЗИРАН ЕЛЕКТРОНЕН ПОРТАЛ ЗА МЕДИАЦИЯ

КЪМ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО